18 oct 2012, 10:49

Кристалното огледало

  Poesía
653 0 1

Кристалното огледало

 

Навън - небе, а нещичко блести?!

Какво - кажи, а може би и ти не знаеш - сподели?

Звезда, о, не, не е това, все пак слънцето още ни огрява.

Светлина, но откъде е тя?

Може би от другата страна?

Каква страна?

О, много по-добра е тя.

Разкажи ми, разкажи.

Малка си сега, но ще обясня:

Виждала си огледало, да, нали?

Да.

Е, него ти хвани и очичките си затвори.

Гледката си представи,

че любов навсякъде цари.

Но, как със затворени очи?!

Лесно е , опитай се и ти.

Видя ли ти сега?

Това е красота.

Откъде взе това кристално огледало?

От тази светлина-там горе.

Ще дариш ли едно и на мен?

Но защо? Ти винаги си го имала.

То е  любовта, дето бушува  ти в кръвта.

То е магията в твоите сапфирени очи

и в красивите ти кристалени сълзи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мелани Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...