Oct 18, 2012, 10:49 AM

Кристалното огледало

  Poetry
651 0 1

Кристалното огледало

 

Навън - небе, а нещичко блести?!

Какво - кажи, а може би и ти не знаеш - сподели?

Звезда, о, не, не е това, все пак слънцето още ни огрява.

Светлина, но откъде е тя?

Може би от другата страна?

Каква страна?

О, много по-добра е тя.

Разкажи ми, разкажи.

Малка си сега, но ще обясня:

Виждала си огледало, да, нали?

Да.

Е, него ти хвани и очичките си затвори.

Гледката си представи,

че любов навсякъде цари.

Но, как със затворени очи?!

Лесно е , опитай се и ти.

Видя ли ти сега?

Това е красота.

Откъде взе това кристално огледало?

От тази светлина-там горе.

Ще дариш ли едно и на мен?

Но защо? Ти винаги си го имала.

То е  любовта, дето бушува  ти в кръвта.

То е магията в твоите сапфирени очи

и в красивите ти кристалени сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелани Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...