Oct 18, 2012, 10:49 AM

Кристалното огледало 

  Poetry
489 0 1

Кристалното огледало

 

Навън - небе, а нещичко блести?!

Какво - кажи, а може би и ти не знаеш - сподели?

Звезда, о, не, не е това, все пак слънцето още ни огрява.

Светлина, но откъде е тя?

Може би от другата страна?

Каква страна?

О, много по-добра е тя.

Разкажи ми, разкажи.

Малка си сега, но ще обясня:

Виждала си огледало, да, нали?

Да.

Е, него ти хвани и очичките си затвори.

Гледката си представи,

че любов навсякъде цари.

Но, как със затворени очи?!

Лесно е , опитай се и ти.

Видя ли ти сега?

Това е красота.

Откъде взе това кристално огледало?

От тази светлина-там горе.

Ще дариш ли едно и на мен?

Но защо? Ти винаги си го имала.

То е  любовта, дето бушува  ти в кръвта.

То е магията в твоите сапфирени очи

и в красивите ти кристалени сълзи.

© Мелани Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??