13 oct 2024, 13:26

Крива нива

  Poesía
362 2 2

КРИВА НИВА

 

... когато сън не ме лови в нощта над кривата ми нива,

и даже в дългите треви щурчетата не ме приспиват,

и впервам поглед дълбоок в тавата на луната кръгла,

и знам, че там ме вика Бог, ала на мен не ми се тръгва,

отлагах низ добри неща, що трябваше да ми се случат –

да съм добър съпруг, баща – сълза във мъжката ми участ,

 

с мръсници хлебец да не ям, да бъда праведен със всеки,

и своя път да найда сам! – загърбил кривите пътеки,

да вляза – чист и през калта, в писателската своя ниша,

и книгите си да чета! – преди в несвяст да ги напиша,

да питам – от какво тесто си месил сянката ми жива? –

кажи ми, Господи, защо ме водиш в тая крива нива...

 

13 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 5, 25 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...