13 oct 2024, 13:26

Крива нива

  Poesía
369 2 2

КРИВА НИВА

 

... когато сън не ме лови в нощта над кривата ми нива,

и даже в дългите треви щурчетата не ме приспиват,

и впервам поглед дълбоок в тавата на луната кръгла,

и знам, че там ме вика Бог, ала на мен не ми се тръгва,

отлагах низ добри неща, що трябваше да ми се случат –

да съм добър съпруг, баща – сълза във мъжката ми участ,

 

с мръсници хлебец да не ям, да бъда праведен със всеки,

и своя път да найда сам! – загърбил кривите пътеки,

да вляза – чист и през калта, в писателската своя ниша,

и книгите си да чета! – преди в несвяст да ги напиша,

да питам – от какво тесто си месил сянката ми жива? –

кажи ми, Господи, защо ме водиш в тая крива нива...

 

13 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 5, 25 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...