Валери_Станков
1.055 el resultado
И ГОСПОД БОГ ЗА ОБИЧ ЩЕ ВЪЗКРЪСНЕ
... аз вярвам във добрите чудеса, що Господ Бог на всекиго е пратил –
да пийнем по коняче „Метакса” на припечето с някой стар приятел,
да скъсам в парка пролетно цветче и да го дам на тъжната женица,
хвърчилце да завържа на момче и подир миг светът да литне – птица, ...
  28 
ДЯДО ПАРО
... съседът на етажа – дядо Паро,
с когото се разбирахме добре,
не знам дали от хубавата старост,
да вземе тази нощ да си умре. ...
  61 
ВЛАКЪТ ЗА ВАРНА
Софийската ми приказка приключи.
Надянах своя дрипав анорак.
Напъхах се във кларковете "Gucci".
И метнах се на варненския влак. ...
  63 
БОЖЕ МОЙ, ПОГЛЕДНИ МЕ ЗА МИГ?
... доверчиво живея – и знам, че понякога много се лъжем –
и за болките плащам си сам, и се будя в зори – все по-тъжен,
и ме нерви дълбокият ден, в който ние сме хорица плитки,
и в лъжите изпаднали в плен, си изпращаме светли честитки! – ...
  54 
МОМИЧЕТО НА МОЯ УЖАС
Въшлив клошар,
докопал влажен фас –
по гарите денят ми се изниза.
Ей тъй – без теб – из Варна скитам аз, ...
  40 
АВТОПОРТРЕТ ПО ЗАЛЕЗ
... сякаш бебенце на пазва в златоткани пелени,
кротко слънцето залязва – пали залезът кладни,
през гората вятър вейва – вирва зайчето уши,
гракне гарга ненадейна, сетне всичко се стиши, ...
  45 
ДЕТСКА РИСУНКА С ВЛАК
... мечтаех си да стана машинист
и през полето дълъг влак да карам,
рисувах върху празния бял лист
как отминавам гаричка след гара, ...
  61 
ПОЕТЪТ Е ВСЕЛЕНСКИ ПАРАХОД
Животът ми като че ли лети на ски.
А дните пъплят – танкови армади.
Така навярно бавните реки
превръщат се в несвестни водопади. ...
  93 
АЗ – ВОЙНИКЪТ ОТ РИМСКАТА СТРАЖА
Някой ден ще изчезна в безмера.
Ще летя върху Божия свят.
И за мен ще запишат в тефтера –
мръдна нейде за кратък обяд, ...
  75 
НЕБЕТО МЕ ПРЕГЪРНА
... макар че по рождение съм плах,
а пък и младостта ми бе тъй кратка,
днес мечка страх, а мен не ме е страх! –
се залюлях на детската площадка, ...
  84 
ЕДИН ЗАПИСАН МИГ
... по всяка вероятност, съм пропуснал докрай да изживея всеки миг –
да дремна с котарачето на пруста, с врабчето да чирикна „Чик-чирик!”,
да набера лайкучка върху хълма, торбе с коприва – за котле чорба,
и радост, че съм жив – да ме изпълва, защото ми е Божия съдба, ...
  116 
ИСКАМ ТЕ САМО ПО ГРИВНИ
... моите нощи са взривни, ала недей се плаши! –
искам те само по гривни, в облак парфюм „Givenshy”,
гол като нож от кания, праведен, грешен – и чист,
капка по капка да пия росния твой венчелист, ...
  96 
ЛОПАТКА ЛУНЕН ПРАХ
– сонет –
... под черното чергило на нощта
увисват – мокри, старите афиши,
сигнали от звездите ли чета? – ...
  93 
КОГАТО ОТНЕСАТ МЕ ВЕТРОВЕТЕ
... като ти гледам финото фишу
и в кока ти сандаловата шнола,
не искам да говоря с теб на you,
а да си с мен в постелята ми – гола! – ...
  68 
ЖЕСТОКО Е, ЧЕ НЯМА ДА СИ МОЯ
Едва ли някой ден ще бъдеш моя, но аз до сетен дъх ще бъда твой –
печален стопаджия на завоя! – забравен, стар лирически герой,
не знам ще спреш ли своята "Toyota", или и ти от мен ще отлетиш,
и – както често случва се в живота, ще те сънувам в залеза ми риж, ...
  73 
СКРИШНО
... тъй както сребърна кошута
над изворче стаява дъх,
ти падам аз – смирен, на скута! –
тъй както алпинист от връх, ...
  67 
ГЛЪТКА МОМИНИ ВОДИ
... в рехавата резеда, плахо сдиплила гората,
стигнах – с менци за вода, ах! – девойка непозната,
май, я стреснах? – рече "Въх!", ручейче ли в мен бълбукна? –
и – ведно със моя дъх, глътнах Главната си буква, ...
  76 
КОГАТО НОЩЕМ ЧУВАМ ГЛАСОВЕ
... нощта е майчица на гласове, дошли от отлетели мои хора –
нанейде – в по-добрите светове със някой бавен извънземен кораб,
дали на песен, смях, или на стон? – на дъх от тях смалявам се и чезна,
и сякаш от угаснал тринитрон се вглежда в мен космическата бездна, ...
  110 
ЧАСЪТ Е 7
.. най-смислените мои часове започват вечер – някъде към седем,
натискам си моливчето "Б-2"! – монах, върху хартията приведен,
вторачен в отлетялото си днес, записвам невъзможното си утре –
и ви изпращам светлата си вест през windows-а на вашите компютри, ...
  76 
В ЛЮЛЕЖА НА СВЕТОВНОТО МАХАЛО
... започвам да се влюбвам във мига – такъв, какъвто идва и си тръгва,
във изгрева, избухнал над брега, във залеза, повел луната кръгла,
във писъчето: – Мамоо-о! – на момче, ожулило през тръните коляно,
в девойката, която се вречѐ, че с обич ще ме буди – сутрин рано, ...
  108 
ПОЕТИТЕ КРАЙ МЕН МЪЛЧАХА В ХОР
... с угаснал фас на долната ми устна и смачкания от дъжда каскет,
преминал бос през всичките изкуства, не вярвам да приличам на поет? –
живея си – космически клошарин, в дактил и ямб, и рядко във хорей,
среднощна пеперуда във хербарий, стърча – забит на варненския кей, ...
  111 
ЖЕНА С ГОБЛЕН НА СКУТА
... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,
дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,
със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,
и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани, ...
  111 
ЧОВЕКЪТ КРАЙ КАЗАНА ЗА БОКЛУК
Искам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,
да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,
да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –
за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна, ...
  97 
МОКЪР СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... мъкне се мъгла през Варна със подгизнали поли,
димна, лепкава и сярна – вдъхнеш ли я, чак боли,
минувачите са мокри – в шапки, суичърти, палта,
и от хлъзгавия покрив – кап-кап! – капе пролетта, ...
  101 
ПОДИР НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... IQ-то ми не бе на висота, когато ти на пътя ми се мярна –
и гледах те със зяпнали уста! – Жената, най-красивата във Варна,
когато ти подаде ми ръка, едвам си казах името: – Валерий! –
не смогнах нито дума да река – жив кроманьонец в пещерни галерии, ...
  77 
СВЯТ БЕЗ ЧЕРНОВА
... а Бог е всъде, в стръкчето трева, във камъка, в мравунячето, в хляба,
създавал е света без чернова – единствен! – и такъв, какъвто трябва,
боклука смел – за по-голям уют, в неделята поседнал е на бира –
след седем дни усилен кърски труд! – труда си да огледа под Всемира, ...
  61 
КЪЩИЧКА ОТ ДУМИ
Без камъни и пясък, вар и сува,
додето мъкнах своя мъчен стих,
не знам защо на мене ми се струва,
че къщичка от думи построих. ...
  73 
ЕДНО СМЕШНО СТАРЧЕ
... о, колко ми е смешно, че не съм сега на тридесет и три години,
като ударен от внезапен гръм на плажа – сред жени по монокини,
да им изплувам 200 метра кроул и Майкъл Фелпс дори да ми завиди! –
нос Галата да стигна – сам и гол, в пасажите скумрии и сафриди, ...
  97 
ДА МЕ ПРИСПИВАШ В ОБЛАЧЕ ЛЮБОВ
Следобедът се рейна яко дим и срути се след слънцето на хълма,
а ние с теб под залеза седим, мълчим – и тиха радост ни изпълва,
аз кротко роша твоите коси, ти чорлиш ми сплъстеното брадище
с надеждицата – Бог да ни спаси във къщичка със одър и огнище, ...
  105 
СЕДЕМ ОБЛАЧЕТА БЕЛИ
... седем облачета бели подир птичите ята,
накъде ли са поели? – скитничета над света,
от небесните затвори светли бегълци – в зори,
върху бащини ми двори хвърлят сенчици добри, ...
  69 
МОЛЯ ТЕ, СТЪПВАЙ НА ПРЪСТИ!
Трябва да минеш на стиснати пръсти през моите степни пожари.
Трябва да зинеш, да стинеш до синьо в океани от айсбергов лед.
Мене не Тайсън ме би – мене ме удряха челно комети, квазари.
Мен ме въргаляха корита на сибирски реки из зъбати чакъли безчет. ...
  58 
СПОМЕН ЗА МЕДЕЯ
... и тъй както лодкарят престава в нощта да гребе
и със тяло натиска пробойните в своята лодка,
но – побъркан, се люшка компасът, и висне небе,
из което Земята отдавна е скъсала котва, ...
  103 
ЛЮБОВНА ГРАВЮРА ОТ ХIХ ВЕК
Най-странното е, че сега ще ни обесят на площада.
С еленовите ни рога ­– за сладкия ни грях награда.
За отмъщение дори под нас и кладата ще лумне.
Сеирът, щом е без пари, събира умни и безумни. ...
  83 
ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ
... като беден роднина от село,
спрял в града да си купи кибрит,
ти пристанах във София смело! –
пълен селю във профил на вид, ...
  116 
АВТОПОРТРЕТ С РАЗЛИСТЕНА КНИГА
Незнайни в паметта ми глъбини ме връщат пак във детските години,
когато книги четох – планини! – и слушах Бах, Бетовен, Бокерини,
все вярвах, че е вечен Дон Кихот – и Родион Разколников е вечен! –
и си мечтаех – в моя мил живот, да мина през света – добро човече, ...
  54 
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА
Калоферският влак пристигна рано.
Завари ме със бирата в ръка.
И аз ти казах стих от Дебелянов –
аз искам да те помня все така. ...
  87 
ЛУДИЯТ ПРЕД ХРАМА
... а пролетта се случи зла –
натресе се със гръм и мълнии,
след тях и жълтата мъгла
бинтова долове и хълми, ...
  74 
ЖЕНАТА ОТ ВЕЧЕРНАТА МИ ПАМЕТ
... понякога се случва и това – забравям те за няколко минути,
зениците ти – лятна синева, косите ти – връз топлите ми скути,
мелтемът чорли моята брада – тъй чепка водораслите на кея,
въртя се ни жив, ни умрял в града и чудя се? – без тебе как живея, ...
  86 
МОЛИТВА С ПРОТЕГНАТА ДУША
… и все по-мъдър, все по-благ, простил ненавист, злост, обида,
седя на своя гърбав праг – мъж, хлътнал в залеза на рида,
спокоен съм – за всеки миг, що Бог търкулва ми по хълма –
едно врабче със „Чик-чирик!“ с Любов душата ми изпълва, ...
  157 
ПОРТИЕРЪТ НА РАЯ
Дано един ден Господ се реши
да ме цани за портиер на Рая? –
да срещам хората с добри душѝ
и с тях да дишам в радостна омая. ...
  109 
Propuestas
: ??:??