Валери_Станков
1.687 el resultado
НОКТЮРНО ЗА ЛЕТЯЩИТЕ ЖЕНИ
Не знам защо душата ми се рови
в отдавна отлетелите ми дни –
във всички мои минали Любови,
печално срутени на съсипни. ...
  56 
С ПРОТЕГНАТА ДУША ЛЕТЯ КЪМ РАЯ
Един проблем не мога да реша – и попа питах в стихналата църква
какво да правя с моята душа? – тя тия дни тотално ме побърка! –
от мене вечно нейде си хвърчи – понякога забравя да се връща,
със нея аз – по всичко си личи, превръщам се в осиротяла къща, ...
  49 
ИЗДЪЛБАНО НА ПЕЙКАТА В ПАРКА
Денят ми – черна траурна жалейка,
изви се – вихрулица пътна прах.
Все тъй седя на кривата си пейка –
без тебе три живота пропилях. ...
  54 
МЪЛЧАЛИВА ЛЮБОВ
Досадникът не знае да мълчи. Обаче аз добре мълча край него.
Готов съм да се просна по очи, за да не гледам тъпото му его.
С глупака цяла вечност съм на "ти" по старичкия метод "проба-грешка" –
готов съм да му кажа: – Брат, простѝ! – и да преглътна своята насмешка. ...
  62 
ДЪЖДОВНО ЛЯТО
Над мен небето мокри чехли тътри
и – дърти травестити със поли,
в мен гърмелите сякаш къртят кътник –
дали вали, не знам, но чак боли. ...
  78 
ЖЕНАТА ОТ СЪСЕДНИЯ БАЛКОН
С поглед във блуждаещия дъжд
тя на своя тих балкон излиза,
как до днес не зърнах ни веднъж
да простре изпрана мъжка риза? – ...
  84 
ПРЕЛИВАНЕ НА БАЩИНИЯ ГРОБ
Надянах, тате, бялата ти риза, от теб със четвърт хлебец по-голям,
без тебе шеста зима се изниза, и седмо лято все тъй зъзна – сам,
доде мълчим като във нямо кино – и все по-тъп ми става този свят,
на кръст преливам гроба ти със вино, любимият ти варненски "Димят", ...
  122 
БИКИНИ НА ЦВЕТЯ
... Жена с красиво лятно пеньоарче, под него – знам, бекинче на цветя.
Щом зърна го – и ставам на глухарче! – на пухчета по цял ден си летя.
Дори не предполага? – как красива във моя мъжки сън потъва – вдън! –
и как под русолявата ѝ грива – изгубил ум! – се срутвам – древен пън. ...
  94 
УТРО ВЪВ ВАРНА
Слънцето нанейде изфиряса.
Гларусът във плажа клюн заби.
Над морето – кипнала меласа,
облаците мъкнеха торби. ...
  86 
Я КАЖИ МИ, ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО
... Господи, от облачето бяло като гледаш грешното ми тяло,
я, кажи ми колко още има? – отлетя Вълшебникът с килима.
Нито тати в бащини ми двори, нито мама вечер с мен говори.
Паля в храма златното кандило и си смислям чедото си мило. ...
  87 
СЪЛЗА ВЪРХУ БОЖЕСТВЕНАТА ГЛИНА
... едно разбрах за толкова лета,
додето мъдрост и печали трупах –
че колкото и книги да чета,
и аз ще си отида адски глупав, ...
  115 
ПО ХЪЛМА С ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ
... към мен ли есента върви с нацепени от път обуща,
по хълма с жълтите треви за мен ли вятърът се спуща,
за мен ли с крушово листо свисти дълбокото усое,
заради мен ли току-що отрече Господ всичко мое, ...
  110 
ЕДИН ЗАБРАВЕН РОБИНЗОН КРУЗО
... в бавното стакато на дъжда,
в бризовете – метнали драперии,
вейвам си ваджишката брада! –
помниш ли ме? – твоят мил Валерий. ...
  141 
ПЪТЯТ КЪМ ТЕБ
... в смълчаната вечерна тишина
и татък – във безкрая на Всемира,
душата ми – вдовица след война,
единствено при теб покой намира, ...
  132 
СЕДЕМ КАПКИ ДЪЖД
... в миг небето се продъни, срути се проливен дъжд,
сякаш Зайченцето Бъни, си подскачам – летен мъж,
текна Нил край тротоара! – чер масур вода в биде,
над асфалта облак пара – въздъх в бяло! – се поде, ...
  102 
МОКРА НОЩ
... вятърът на окарина свирна в столичния парк,
изведнъж дъждът се срина и намокри моя кларк –
на една сиротна пейка – както кротко си седях,
чудех се къде офейка? – леко трезвен развейпрах, ...
  94 
ВТОРА ЦЕДКА ЖИВОТ
Втора цедка живот.
Не сладни. Не горчи. Не ухае.
Няма джак. Само пот.
Даже слънцето свети назаем. ...
  140 
ТЪГУВАЙТЕ ЗА МЕНЕ В КРАЕН СЛУЧАЙ
... започна се началото на края – спрях стихчета да пиша и чета.
И шах престанах вече да играя със себе си – сам, в петък вечерта.
Как искам да се върна там, където бях силен, млад и непокорно див,
и до колѐне беше ми морето! – не бях крушенец, проснал се на риф. ...
  103 
ГОЛЯМАТА ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
... дали ни помнят мъртвите с добро, или за нас не споменават нищо? –
във гробището с дъх на колендро вървя – и сякаш стъпвам във огнища,
в печал, в благоговейни тишини, потънали сред бурен, трън и троскот,
навярно смислят земните си дни ...
  96 
ПРИНЦЕСАТА ОТ АВТОГАРА СЛИВЕН
Четвърти сектор. Автогара Сливен.
Ще милна сетно кичура ти рус.
Противен ден. Наистина противен.
И ще си иде твоят автобус. ...
  118 
СЕДЯ НА ХЪЛМА, ЗАЛЕЗИТЕ ГЛЕДАМ
... навярно е от залеза на хълма – а може би? – от идещата нощ,
душата ми със обич се изпълва, ще спя като детенце в звезден кош,
ще влезе пак във стаята ми мама, ще ми се скара, че не съм се мил,
във топличката бархетна пижама – лилав като магарешки бодил, ...
  116 
ПРЕДИ ЗА СЪН ДА СЕ СВЛЕКА
... от котарака на перваза
научих древния урок –
света да гледам без омраза,
макар да съм готов за скок, ...
  111 
КРАСИВАТА ИЗМИСЛИЦА ЛЮБОВ
... момичето, което мина снощи край мен – и лека нощ ми пожела,
написа в електронните ми пощи: – Здравей, Валерий, моля те, ела! –
ощипах първо лявата си буза и, май, повярвах, че съм още жив,
отново зърнах бялата ѝ блуза! – и линията очна – с чер молив, ...
  127 
ДЕВОЙКА БЕЗ БИЛЕТЧЕ В АВТОБУСА
... защо не карам градски автобус –
и всичките седалки да са твои,
да тръскам сутрин кичура ти рус
по дупките и острите завои, ...
  133 
БАСТУНЪТ НА ДЯДО ВАЛЕРИ
На този свят мечтите ми са жалки –
Жени и бира! Бира – и тютюн!
И – тъй като съм пълен откачалник,
на шестдесет и девет купих си бастун. ...
  140 
КОГАТО МИЛИОНИТЕ ВЪЗКРЪСНАТ
Кой би могъл дори да предположи,
че нявга ще настъпи този ден? –
когато от гърба ми седем кожи
ще смъкват всички властници от мен. ...
  175 
СТАЯ № 7
Небето се намества – да вали.
Затътриха се облаците с тътени.
С теб – в хостелчето "Третите петли",
във стая № 7 Бог прикъта ни. ...
  122 
ВЛАКЪТ ПРЕЗ ЧЕРЕПИШ
Понеже не обичам кроасани,
пък и, нали съм гараджийско псе,
във влака – в Черепишките балкани,
от глад направо взе да ме тресе. ...
  169 
КОЗМЕТИКА ЗА МЪЖЕ
Понеже копитясах подир теб,
пък и нали си нямам козметичка,
за да не тропам – див мустанг във степ,
си купих – за пети – една пиличка. ...
  143 
КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...
  169 
ЕДИН ЗАБРАВЕН В МИНАЛОТО ПТИЧЪК
... седемдесетгодишен папардак –
не мога вече сам да се позная.
Тропосвам сутрин варненския бряг
и никъде не му се види краят. ...
  154 
АЗ ПОВЕЧЕ ЗАНИКЪДЕ НЕ БЪРЗАМ
... аз повече заникъде не бързам – живея си във бавна самота –
във три дузини книги съм подвързан, отдавна вече спрях да ги чета,
омръзнах си – и, честно да ви кажа, до смърт ми писна вече да съм жив –
драскулчица неясна във пейзажа, оставена от нечий благ молив, ...
  143 
СПОМЕН ЗА МОЯТА СЪПРУГА
За мен
тя бе Кармен.
Сарот. И Кемпбъл.
За мен тя беше просто три в едно. ...
  204 
ОЧИ НА ВЛЮБЕНА ЖЕНА
... с пакетче тиквени – и бира,
през Горна с пътнишкия влак,
аз прекосих към теб Всемира! –
с надежда – да се видим пак. ...
  153 
В ЗЕМЯТА НА СМЪЛЧАНИТЕ ЧЕШМИ
В земята на смълчаните чешми
аз хлътвам в старините си блажени.
Ведра не носят белите моми,
дъх не смаляват в храстите ергени. ...
  161 
ЕДНО ЛИСТО НА ТВОИТЕ ПОЛИ
Едно листо в полите ти се свлече и сетне с листопада отлетя,
а аз наметнах секънд хенд елече връз леката ти блузка на цветя,
и две кафета за шейсет стотинки от автомата – с много захар, взех –
и като две измамени калинки със тях платихме борча си на БЕХ, ...
  137 
КРАСИВА СИ В ПРИПАДАЩАТА ВЕЧЕР
... седя си във припадащата вечер – и си мечтая хубави неща –
с експреса да пристигнеш отдалече, Жена, която иде с пролетта,
стайчето ми край теб да грейне в бяло – и да нароша твоите коси,
пред спуканото мое огледало дано те зърне Бог! – и ме спаси, ...
  155 
НЕ СЪМ ПОЕТ
... невям додето погледът ми стига, потъвам в по-добрите светове,
седя – и пиша светлата си книга – и Господ Бог по име ме зове,
приличаме си с лудите в Наречен – но аз не пия вечер аналгин,
защото, ако този свят е вечен, във него съм дошъл за миг един, ...
  145 
ЛЮБОВТА СИ ОТИДЕ
И, нали по характер съм хрисим, и не съм на скандалите фен,
ако нявга ти кажа върви си, значи просто – тръгни си от мен,
в седем тръгва ти влакът за Враца – и след твоите топли поли
над чашлето с прощална "Lavazza" ще изпуша една-две лули, ...
  163 
ЕДНА ДЕВОЙКА С БОРОВА ИГЛИЧКА
... една девойка с борова игличка
или – с ресниците на своя шал,
брадището ми в миг погъделичка,
доде на сянка кротко бях заспал. ...
  181 
Propuestas
: ??:??