23 abr 2014, 22:12

Кръговрат

  Poesía
644 0 0

С нея си сега.
За нея, знам, живееш.
Тя за тебе е като вода,
помага ти да оцелееш.
Но когато пресуши се нейният океан,
ще те остави, това добре го знам.
Тогава ще издъхваш - блед и ожаднял,
ще искаш да се върне и да си отново цял.
А аз ще гледам тихо и щастливо отстрани,
щастливо ще се смея на миналите дни.
Че болка вече няма в моето сърце,
че то не заслужава такива като теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивета Врескова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...