С нея си сега.
За нея, знам, живееш.
Тя за тебе е като вода,
помага ти да оцелееш.
Но когато пресуши се нейният океан,
ще те остави, това добре го знам.
Тогава ще издъхваш - блед и ожаднял,
ще искаш да се върне и да си отново цял.
А аз ще гледам тихо и щастливо отстрани,
щастливо ще се смея на миналите дни.
Че болка вече няма в моето сърце,
че то не заслужава такива като теб.