6 may 2015, 21:59

Кръговрат

  Poesía » Otra
632 0 5
Кръговрат

Стене тъжно морето и залива брега,
ядно тегли го с всяка буреносна вълна.
А небето надипля в тюл мастилен тъга,
скрила с облачни порти златолика луна.

Глухо тътне в прелома нажежено сърце.
Вкаменени не трепват уморени ръце.
Непрогледнали мисли са преплели лози
във гледци, пресушени от горчиви сълзи.

През килия миражна се разстила светът,
но вълните бушуват и размит е цветът.
Зад решетките песен е засвирил щурец
и превръща се в пясък, илюзорен дворец.

Птица бяла прелита, като миг утолен.
Носи жадна сълзица за света ми сломен.
Напоява с надежда песъчливия бряг
и покълва градежа на колиба от смях.

Там тъгата изригва в пръски слънчев елмаз
и прелива във вяра от бушуваща страст.
Няма черна прокоба, има нов кръговрат.
Нов живот се възражда в този ритъм крилат.

Цвета Иванова
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...