6 may 2015, 21:59

Кръговрат 

  Poesía » Otra
465 0 5
Кръговрат

Стене тъжно морето и залива брега,
ядно тегли го с всяка буреносна вълна.
А небето надипля в тюл мастилен тъга,
скрила с облачни порти златолика луна.

Глухо тътне в прелома нажежено сърце.
Вкаменени не трепват уморени ръце.
Непрогледнали мисли са преплели лози
във гледци, пресушени от горчиви сълзи.

През килия миражна се разстила светът,
но вълните бушуват и размит е цветът.
Зад решетките песен е засвирил щурец
и превръща се в пясък, илюзорен дворец.

Птица бяла прелита, като миг утолен.
Носи жадна сълзица за света ми сломен.
Напоява с надежда песъчливия бряг
и покълва градежа на колиба от смях.

Там тъгата изригва в пръски слънчев елмаз
и прелива във вяра от бушуваща страст.
Няма черна прокоба, има нов кръговрат.
Нов живот се възражда в този ритъм крилат.

Цвета Иванова
 

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??