Кръговрат
Кръговрат
Стене тъжно морето и залива брега,
ядно тегли го с всяка буреносна вълна.
А небето надипля в тюл мастилен тъга,
скрила с облачни порти златолика луна.
Глухо тътне в прелома нажежено сърце.
Вкаменени не трепват уморени ръце.
Непрогледнали мисли са преплели лози
във гледци, пресушени от горчиви сълзи.
През килия миражна се разстила светът,
но вълните бушуват и размит е цветът.
Зад решетките песен е засвирил щурец
и превръща се в пясък, илюзорен дворец.
Птица бяла прелита, като миг утолен.
Носи жадна сълзица за света ми сломен.
Напоява с надежда песъчливия бряг
и покълва градежа на колиба от смях.
Там тъгата изригва в пръски слънчев елмаз
и прелива във вяра от бушуваща страст.
Няма черна прокоба, има нов кръговрат.
Нов живот се възражда в този ритъм крилат.
Цвета Иванова
Стене тъжно морето и залива брега,
ядно тегли го с всяка буреносна вълна.
А небето надипля в тюл мастилен тъга,
скрила с облачни порти златолика луна.
Глухо тътне в прелома нажежено сърце.
Вкаменени не трепват уморени ръце.
Непрогледнали мисли са преплели лози
във гледци, пресушени от горчиви сълзи.
През килия миражна се разстила светът,
но вълните бушуват и размит е цветът.
Зад решетките песен е засвирил щурец
и превръща се в пясък, илюзорен дворец.
Птица бяла прелита, като миг утолен.
Носи жадна сълзица за света ми сломен.
Напоява с надежда песъчливия бряг
и покълва градежа на колиба от смях.
Там тъгата изригва в пръски слънчев елмаз
и прелива във вяра от бушуваща страст.
Няма черна прокоба, има нов кръговрат.
Нов живот се възражда в този ритъм крилат.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
