Кръговрат
Ще те направя щастлива! Ще видиш...
Сега съм поспрял, да помисля.
Зимните дни бавно се нижат,
и всички идеи за щастие стихват...
А колко го търсихме двамата с тебе...
толкова скрито, в облак от страх,
с цвят на живот, застоял, без промени,
в черно-бял, неделим кръговрат..
Задрямал е огън, отдавна запален,
но тлее все още, мъждука любов,
добре, че си ти, устремено нахална,
аз за пожар не съм бил готов...
Добре, че си ти, търпелива и чакаща,
понякога нервна, по-често добра,
по-рядко самотна, и малко загадъчна,
но винаги силна и горда Жена.
Ще те направя щастлива! Повярвай!
Починах си. Тръгвам, чака ме път...
След зима е пролет и все се повтаря,
след тъмната нощ, идва денят...
17.03.2013
Д. Антонов (diester)
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados