13 ago 2009, 20:06

Кръговрат

  Poesía » Otra
654 0 2

Един часът е вече!
Птиците отдавна са заспали.
Слънцето вече иска да става,
но луната грее с пълна сила.

Някои хора вече спят,
а други трудят се усърдно.
Дали за кефа свой
или за другиму - не знам.

В крайна сметка всеки иска
по някакъв начин да е полезен.
След себе си да остави нещо
или поне да е дал нещо на света.

Дали ще помага на хората
като създава и развива бизнес.
Ще твори с четка или химикал.
Той иска просто да остави следа.

Рано или късно в един миг всеки умира!
Друг се ражда, за да съществува и твори.
Въпросът е дали ще иска с правилата
или със съдбата си да е на контра той!

от "Моите житейски умотворения" 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...