13.08.2009 г., 20:06

Кръговрат

653 0 2

Един часът е вече!
Птиците отдавна са заспали.
Слънцето вече иска да става,
но луната грее с пълна сила.

Някои хора вече спят,
а други трудят се усърдно.
Дали за кефа свой
или за другиму - не знам.

В крайна сметка всеки иска
по някакъв начин да е полезен.
След себе си да остави нещо
или поне да е дал нещо на света.

Дали ще помага на хората
като създава и развива бизнес.
Ще твори с четка или химикал.
Той иска просто да остави следа.

Рано или късно в един миг всеки умира!
Друг се ражда, за да съществува и твори.
Въпросът е дали ще иска с правилата
или със съдбата си да е на контра той!

от "Моите житейски умотворения" 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...