дъжд и сълзи се смесват, вече не ги броя
слънце и смях са едно, отдавна не ги различавам
ден и нощ: няма значение; тук съм
безкрайна и безпомощна, влюбена и пияна, млада и с мъдростта на 300-годишна
твоя
обиколих земята
говорих на всички езици
колко пъти прегръщах
колко пъти замерях с думи
колко пъти въздишах,
без никой да чуе.
колко желания сбъднах,
истинска и изтъркана,
силна и боляща,
победител и
най-самотния
следотърсач.
а ти, на твоя край,
след колко кошмара оцеля?
колко моста пресече?
колко неизказани неща
щипеха по езика ти?
един фантом
в операта на моя живот,
запазил си правото
единствен
да ме ранява с чувственост,
единствен
да ме убива с надежда, единствен
да ме кара
да се усмихвам обратно,
да се усмихвам
в някой ъгъл на самотата....
имат ли значение за мен името ти,
къде си отраснал
и колко човека познаваш?
за мен си само това:
всичко, което ме съживява,
което ме кара да цъфтя и да вехна...
да изгрявам и да залязвам....
за мен нямаш лице,
нямаш име, нямаш история, нямаш дом
за мен си само сърцето
отсреща
за мен си само ръцете,
които
държат
моите
© Todos los derechos reservados