И  днес се чудя аз…

Не мога да реша...

Какво си ти за мен...?

Какво откри във мен...?

Какво бе ти за мен...?

Какво бях за теб...?

Надежда мен крепи ме,

че ще реша и верен път аз ще поема

с вдигната глава… дори пред страшен съд!

На кръстопът дори е тишината,

обгръща празно погледите ни.

Безмълвна е дори и суетата...

замислена дали на прах са всички висоти,

или останала е искрицата ни във душата...

Аз знам, че път ще намеря!

Ще бъда отново силна, както сега си и ти...

Дори да знам, че  кръстопътят е обречен

и решението едно би било...

И с обич уж вечна ще е... но истинска ли е?

Това не зная...

Угасна всичко, което с искрица бе...

Дори приятелството като прашинка отлетя в небосвода...

Във времето оставам вярна!

Мечтите си ще следвам аз.

Съдбата отреди ми така на тоз кръстопът аз да седя.

Ще тръгне всеки по своя път,

но обърнеш ли се, мен ще ме няма.

По пътищата различни ние ще поемем днес…

Дано се срещнем някои ден…