30 mar 2007, 22:30

КРЪСТОПЪТ

  Poesía
955 0 4

Поставена на кръстопът,
със поглед към далечината,
да избера ли правилния път,
или пък да остана в тъмнината?

             Тъй тиха и спокойна е нощта,
             със лепкаво мълчание обгърната,
             че стрестна ме лъча от светлина,
             в сърцето ми, страхът се май промъкна.

И блазни ме, и плаши любовта,
до болка на страстта отдадена.
Ще мога ли да скрия ревността
и чувството в шепа съхраня.

                   На кръстопът съм, скъпи!
                                 Помогни ми!
                   Да пусна ли във мене любовта?
                   Или отново пак да я натъпча,
                   дълбоко, в безпроблемната тъга?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен стих!!!
  • Много хубав стих, Таня!!! Поздрави!!!
  • И това твое стихотворение много ми хареса,но наистина незнам какво да кажа....Пишеш искрено и думите ти направо се вливат в сърцето на четящия....Благодаря ти!!!
  • "
    Тъй тиха и спокойна е нощта,
    със лепкаво мълчание обгърната,
    че стрестна ме лъча от светлина,"
    Поздравления!
    Любовта е любов за да бъде изживяна!
    Послушай сърцето си, то няма да те излъже!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...