КРЪСТОПЪТ
Поставена на кръстопът,
със поглед към далечината,
да избера ли правилния път,
или пък да остана в тъмнината?
Тъй тиха и спокойна е нощта,
със лепкаво мълчание обгърната,
че стрестна ме лъча от светлина,
в сърцето ми, страхът се май промъкна.
И блазни ме, и плаши любовта,
до болка на страстта отдадена.
Ще мога ли да скрия ревността
и чувството в шепа съхраня.
На кръстопът съм, скъпи!
Помогни ми!
Да пусна ли във мене любовта?
Или отново пак да я натъпча,
дълбоко, в безпроблемната тъга?
© Таня Мезева All rights reserved.
