дакота (Дакота)
152 364
1 abr 2007, 8:38

кръв за огъня 

  Poesía
784 0 3

На клада ще горя, обесена на стреме,

с негаснещи искри в прерязаните вени.

От скута ми да падне главнята на пожара

с кипящата си жажда плътта ми прокълнала.

Стоя като под облак,  във сянка замотана.

Душата ми е болка - кръвта ме заклеймява.

На клада ще горя - потърсила разпятие

(в окото на  света съм само скитащ вятър).

Пастирите небесни сърцето ми ще вземат,

съдбата ще мълчи наведена , студена...

Родих се в грешно място при смяната на времето,

преминах през земята обратно на въртенето.

Късмета ми бе черен, а любовта неверна

в ръцете на спасението отрече се от мене ...

 

 



 

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??