кръв за огъня
На клада ще горя, обесена на стреме,
с негаснещи искри в прерязаните вени.
От скута ми да падне главнята на пожара
с кипящата си жажда плътта ми прокълнала.
Стоя като под облак, във сянка замотана.
Душата ми е болка - кръвта ме заклеймява.
На клада ще горя - потърсила разпятие
(в окото на света съм само скитащ вятър).
Пастирите небесни сърцето ми ще вземат,
съдбата ще мълчи наведена , студена...
Родих се в грешно място при смяната на времето,
преминах през земята обратно на въртенето.
Късмета ми бе черен, а любовта неверна
в ръцете на спасението отрече се от мене ...
© Дакота All rights reserved.
