4 abr 2008, 9:22

Кучка корпоративна

  Poesía » Otra
1.1K 1 15

КУЧКА КОРПОРАТИВНА

 

Изтъкнато високомерие,
лустросано - наперчено,
внушаващо сляпо покорство
и безусловно превъзходство.

Костюм от бял кашмир,
блестящи тънки токчета
и скъп парфюм,
небрежен поглед
изпод дълги строги мигли,
натъртващ:
"Какво нищожество"
и рязък жест,
изключващ възражения.

Със жест, тъй елегантен,
от чанта крокодилска
лап-топ изважда,
по-тънък от хартия.
Телефонът и кат
авлига чурулика,
конферентна връзка с
борда се надига,
надути фрази...
глас уверен - кадифен...

Прехвърля крак връз крак
тре шик и баш мерак!

Но вечер на матрака,
тежко пъшкаща,
без бял кашмир,
без грим,
си курва жалка
и отблъскваща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атеист Грешников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От момента в който спре да излита самолета жената става все по-желан събеседник, от тогава!
  • Откога мъжете не искат жената да е курва в леглото???
    Тука има нещо другоооооо
  • Хм,
    кажи ми
    ти защо
    точно ти
    трябва да ме презираш...?
    Хм,
    кажи ми
    защо точно ти
    неспираш да ми телефонираш...?
    Хм,
    кажи ми
    къде беше вчера
    и онзи ден дори...?
    Хм,
    кажи ми
    защо ме търсиш
    още
    във твойте неспокойни
    дни и нощи...?
    Хм,
    кажи ми
    защо ти ме желаеш
    на дивана
    без бельо
    облечена само
    в моята
    младост
    и красота...?
    Хм,
    кажи ми
    ти защо
    ме презираш
    ти
    като жена...?
    Хм,
    но когато
    нищетата нахално
    ти тропа постоянно
    на вратата
    без думите:
    ,,Как си днес?,,
    и
    вчера също,
    и
    онзи ден
    и
    дори
    нощес...
    Хм,
    хич
    не ме интересува
    какво си мислят
    другите
    за мен
    щом трябва
    да мисля постоянно
    какво да изкарам
    за ден...
    И клюките хорски непрестават
    и все пред вратата ми
    с различни мъже ме улават
    и че не спирам
    на пръста си да ги въртя
    без да се чувствам гузна за това...
    Хм,
    кажи ми
    защо точно ти
    трябва да ме презираш...?
    Щом единствено при мен
    в живота си
    утеха намираш...?
  • "Но вечер на матрака,
    тежко пъшкаща,
    без бял кашмир,
    без грим.." - радвай се, че ти е позволила да го видиш!


    П.П."Населено място : по-скоро село" (в профила ти) - мислих, че селата са населени места?!...но щом казваш..
  • Не може да си предсртавите само колко съм доволен, че предизвикваме такава широка и разчупена дискусия Явно е време да нарушим добрия тон в сайта и да изпратим викторианското смирение по дяволите, не смятате ли. Инак ще си умрем от скука...!

    За който не е много сигурен препоръчвам да посети "ХуЛите", там нещата са доста по-раздвижени и цари интересна литературна демокрация!

    Инак приятна почивка на всички литератори и творци изобщо! Аз отивам да пресуша няколко цъкленки с биричка в кварталното кръчме, където питейната поезия е в разцвета си... НАЗДРАВЕ и не му мислете много а се забавкявайте!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...