Как искам да съм като теб
грозновата кукла
със сламени коси,
но в пръстите си ти си взела
дяволското огледало,
несъвършени и грозни
са човешките съдби.
Загледана във формите,
тълпата не виждат как
страда човешкото сърце.
За болката човешка
чужди са зелените очи
търсят те любов,
еротика и сласт.
Те парят като живи,
нашепват за детство,
лято и мечти,
но те са празни и студени,
свят на излъгани надежди,
на мрежа от лъжи.
Грозотата в красота
превръщаш, потъпка
кукленската ти пантофка
чуждата тъга.
Копнееш тялото си
да разголваш, принцовете
с поглед да изпиват
твоите гърди.
Наивно устните ти розови
за секс шептят
пред просякинята
покрила с черен воал
отрязаната с коса.
На скръбта се смееш
пръскаш с шепи,
леконравието, сладостта.
Нуждите си ти задоволяваш
с бледи призрачни лица
и питаш дяволското огледало
дали си най-красива на света.
Щом восъчните свещи
се стопят, ще се любиш
гола с принца в пиеса
на удоволствието, на страстта.
Гърдите ти - за него
пир на вечна суета.
Сама редиш пъзела
на изкусната игра,
в сърцето си празно
като пресъхнала река
ти знаеш – измамата
ще избяга от смъртта.
Как искам да съм като теб,
всичко е простено
на твоето парцалено сърце.
Само за плът и лъст копнее то,
с ръцете си студени
изтръгва чуждите криле.
В свойта грозота си съвършена
от ръката на майстор родена,
докосната сякаш от Бога – творец.
Всички те обичат – лесно е да бъдеш
кукла, а трудно е да си човек.
© Нимфаеа Алба Todos los derechos reservados