Как искам да съм като теб

грозновата кукла

със сламени коси,

но в пръстите си ти си взела

дяволското огледало,

несъвършени и грозни

са човешките съдби.

Загледана във формите,

тълпата не виждат как

страда човешкото сърце.

За болката човешка

чужди са  зелените очи

търсят те любов,

еротика и  сласт.

Те парят като живи,

нашепват за детство,

лято и мечти,

но те са празни и студени,

свят на излъгани надежди,

на мрежа от лъжи.

Грозотата в красота

превръщаш, потъпка

кукленската ти пантофка

чуждата тъга.

Копнееш тялото си

да разголваш, принцовете

с поглед да изпиват

твоите гърди.

Наивно устните ти розови

за секс шептят

пред просякинята

покрила с черен воал

отрязаната с коса.

На скръбта се смееш

пръскаш с шепи,

леконравието, сладостта.

Нуждите си ти задоволяваш

с бледи призрачни лица

и питаш дяволското огледало

дали си най-красива на света.

Щом восъчните свещи

се стопят, ще се любиш

гола с принца в пиеса

на удоволствието, на страстта.

Гърдите ти - за него

пир на вечна суета.

Сама редиш пъзела

на  изкусната игра,

в сърцето си празно

като пресъхнала река

ти знаеш – измамата

ще избяга от смъртта.

Как искам да съм като теб,

всичко е простено

на твоето парцалено сърце.

Само за плът и лъст копнее то,

с ръцете си студени

изтръгва чуждите криле.

В свойта грозота си съвършена

от ръката на майстор родена,

докосната сякаш от Бога – творец.

Всички те обичат – лесно е да бъдеш

кукла, а трудно е да си човек.