2 jun 2006, 12:54

Кукленски живот

  Poesía
882 0 1
Като две палави деца започнахме със теб една игра. Отначало точно на криеница
заприлича, но сега разбирам, че триъгълник любовен се нарича. Игра савсем реална
и опасна, но аз не бях наясно. Така и никой не предупреди, че точно в този
триъгълник само третата страна от време на време се мени, и че за да няма
наранени чувствата са строго забранени. Но хванах се на таз игра, а сега е
късно, за да спра. Вече кукла сам послушна в твоите ръце и то, защото подарих ти
своето сарце. Сега конците са у теб и ти рашаваш за напред. А аз водя кукленски
живот - примирявам се със всичко и мълча, стига само да ти угодя: стоя където ме
оставиш с надежда да не ме забравиш и моля се отново да играеш с мен, макар и да
не е за цял ден. Сместиш ли ме в твоята програма, ти ме виждаш винаги засмяна и
така ще продалжи - та нали куклата е тук за да те весели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • на мен ми харесва но го оформи като стих!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...