Като две палави деца започнахме със теб една игра. Отначало точно на криеница
заприлича, но сега разбирам, че триъгълник любовен се нарича. Игра савсем реална
и опасна, но аз не бях наясно. Така и никой не предупреди, че точно в този
триъгълник само третата страна от време на време се мени, и че за да няма
наранени чувствата са строго забранени. Но хванах се на таз игра, а сега е
късно, за да спра. Вече кукла сам послушна в твоите ръце и то, защото подарих ти
своето сарце. Сега конците са у теб и ти рашаваш за напред. А аз водя кукленски
живот - примирявам се със всичко и мълча, стига само да ти угодя: стоя където ме
оставиш с надежда да не ме забравиш и моля се отново да играеш с мен, макар и да
не е за цял ден. Сместиш ли ме в твоята програма, ти ме виждаш винаги засмяна и
така ще продалжи - та нали куклата е тук за да те весели.