19 mar 2016, 19:01

.... кутия...

  Poesía » Otra
748 0 0

......по булеварда пристъпва едва

.....тихо безмълвно държи в ръка

.....сякаш без мисъл и с празни очи

.....празна кутия - по всичко личи...

 

.....минава този странник всеки ден

.....минава все тъй покрай мен

.....веднъж го попитах за тази кутия

.....не че исках отговор да открия....

 

.....той ме прониза с поглед студен

.....нося парченца от мен

.....изпод капака залепнал от пот

.....нося вътре счупения си живот....

 

.....един ден изчезна и оттогава

.....животът му счупен потъна в забрава

.....спомен за пълната празна кутия

.....до днес не мога да открия.....14.01.2014 bj

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Todos los derechos reservados

....благодаря....

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...