19 мар. 2016 г., 19:01

.... кутия...

747 0 0

......по булеварда пристъпва едва

.....тихо безмълвно държи в ръка

.....сякаш без мисъл и с празни очи

.....празна кутия - по всичко личи...

 

.....минава този странник всеки ден

.....минава все тъй покрай мен

.....веднъж го попитах за тази кутия

.....не че исках отговор да открия....

 

.....той ме прониза с поглед студен

.....нося парченца от мен

.....изпод капака залепнал от пот

.....нося вътре счупения си живот....

 

.....един ден изчезна и оттогава

.....животът му счупен потъна в забрава

.....спомен за пълната празна кутия

.....до днес не мога да открия.....14.01.2014 bj

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Все права защищены

....благодаря....

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...