България е тук, в сърцето
и не оставям нито миг
родината си във несрета,
без неизпят за нея стих.
Пред мен лежи като на карта
от Шипка или Ботев връх.
От онзи трети ден на Марта
тя отстоява тази твърд.
България е в умовете
на всеки свой достоен син.
Примамливо през мрака свети
от вековете с поглед син.
Навсякъде е! Вездесъща
е като въздух и вода!
Аз синевата ú прегръщам
и крехката ú свобода.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
Поздрав за серията граждански строфи!