България е тук, в сърцето
и не оставям нито миг
родината си във несрета,
без неизпят за нея стих.
Пред мен лежи като на карта
от Шипка или Ботев връх.
От онзи трети ден на Марта
тя отстоява тази твърд.
България е в умовете
на всеки свой достоен син.
Примамливо през мрака свети
от вековете с поглед син.
Навсякъде е! Вездесъща
е като въздух и вода!
Аз синевата ú прегръщам
и крехката ú свобода.
© Иван Христов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
