Karaman (Сириус Надежда) Karaman (Сириус Надежда)
135
17 nov 2009, 10:32

Къде е това място?

724 0 19

 

Ветровитите пътища

отвориха обятия за нас.

Къде е това място,

където пристигнахме?

Мека мъгла се разстила...

 

Виж там над планините – облаците

тихо пеят нашата история!

Чуй! Долината с цветя

разказва нашата история...

 

В тоя град на мечти,

на този път от спомени,

сезонът-есен  се разпръсква

в златисто...

нашата утрин е златна.

 

Земята заспива под одеяло от сняг,

само един огън гори

дълбоко в две сърца...

Бризът пее и тялото

започва да трепти.

 

Намерил си хиляди причини да обичаш!

Здездите се пръскат над нас

в сиянието на нощта.

И мечтите също там сияят.

Две сърца  – два пламъка светят.

 

Къде е това място?

Къде дойдохме с теб?

 

2009г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0