Къде ли си сега в нощта,

моя несбъдната мечта...

Учтиво каниш ме в съня си,

приемствено протягаща ръка...

Пред портите ще наведа глава, преди да вляза

в покоите на твоята женска чистота.

Може би един живот с теб деля,

в паралела общ на нашата съдба,

но гостенин съм само тази вечер,

монах в нозете на страстта.

Очите ти не смея аз да зърна -

океани бурни, необятни,

люшкат ме в безбрежни ширини,

потопя ли се във тях дълбоко -

свят на тайни, плувам в есенни лъчи...

По-скоро небето ще погледна,

със него тях да заменя,

отколкото в сърцето ти да пусна котва -

нежна струна на скръбта.

До теб не искам да присядам -

разсеян и лукав, на белоснежния матрак,

а глътка прелест да изпия,

безшумно, в парещия мрак!