Къде ли си сега в нощта,
моя несбъдната мечта...
Учтиво каниш ме в съня си,
приемствено протягаща ръка...
Пред портите ще наведа глава, преди да вляза
в покоите на твоята женска чистота.
Може би един живот с теб деля,
в паралела общ на нашата съдба,
но гостенин съм само тази вечер,
монах в нозете на страстта.
Очите ти не смея аз да зърна -
океани бурни, необятни,
люшкат ме в безбрежни ширини,
потопя ли се във тях дълбоко -
свят на тайни, плувам в есенни лъчи...
По-скоро небето ще погледна,
със него тях да заменя,
отколкото в сърцето ти да пусна котва -
нежна струна на скръбта.
До теб не искам да присядам -
разсеян и лукав, на белоснежния матрак,
а глътка прелест да изпия,
безшумно, в парещия мрак!
© Николай Стоев Всички права запазени