Къде си?

19 mar 2011, 17:44

Poesía » De amor

868 0 3

Къде си?

Попитах вятъра – „Къде си?”

Издуха мислите ми,

разроши косите ми…

Вятърът каза:

„Видях го по пътя си,

срещу мен вървеше.”

Попитах Луната - „Къде си?”

Романтични милувки получих,

спокойни ласки ме унесоха в сън.

Луната каза:

„Видях го, криеше се от мен,

а аз наивно го следвах…„

Попитах нощта – „Къде си?”

Тя спеше в тъмнината

и само тишина звучеше.

Нощта каза:

„Тъмно е, не съм го виждала.”

Нямаше как, погледнах Слънцето.

От очите ми сълзи изтекоха.

Попитах го – „Къде си?”

А то се смееше

и ме мислеше за глупава.

„Не питай мен!” – отвърна то.

Сама стоях в мрака.

Слънце в мислите ми светеше.

Видях очите ти, щом затворих моите.

Сърцето ми изрече бавно:

„Този, който търсиш, е тук, при мен.

Не питай другите!”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Damaskin (Константин Костов)

2011-03-20T01:24:58+02:00

"Бьiла тебе любимая, а стала мне жена" е на Владимир Киршон, Andromaha. Есенин такива искрени и предани приятели е нямал.
MOZZART (Митко)

2011-03-19T22:05:46+02:00

ехх ... в сърцето си !
Поздрави за стиха !
5907077 (Валентина Харизанова)

2011-03-19T19:40:54+02:00

Не стой сама в мрака,Ирена!!!
Излез,светлината ще ти покаже пътя за да го откриеш!!!
И ще бъдеш щастлива!!!
Поздрави!!!