Къде си?
Къде си?
Попитах вятъра – „Къде си?”
Издуха мислите ми,
разроши косите ми…
Вятърът каза:
„Видях го по пътя си,
срещу мен вървеше.”
Попитах Луната - „Къде си?”
Романтични милувки получих,
спокойни ласки ме унесоха в сън.
Луната каза:
„Видях го, криеше се от мен,
а аз наивно го следвах…„
Попитах нощта – „Къде си?”
Тя спеше в тъмнината
и само тишина звучеше.
Нощта каза:
„Тъмно е, не съм го виждала.”
Нямаше как, погледнах Слънцето.
От очите ми сълзи изтекоха.
Попитах го – „Къде си?”
А то се смееше
и ме мислеше за глупава.
„Не питай мен!” – отвърна то.
Сама стоях в мрака.
Слънце в мислите ми светеше.
Видях очите ти, щом затворих моите.
Сърцето ми изрече бавно:
„Този, който търсиш, е тук, при мен.
Не питай другите!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Дочева Всички права запазени
