Пламъка угасва постепенно,
не усещам вече чувството вълшебно.
Нощ студена, тиха, мрачна,
море от сълзи, кораба - без мачта.
Студ и болка, страх и гняв,
няма любов, няма свят,
няма нищо, нищо, разбери,
щом не си до мен. Върни се ти!
Нека пак усетя щастие и радост,
смях, любов, топлина и младост.
Нека пак докосна устните блажени
прегръдки - топли, целувките - вълшебни!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
