Душата ми е птица
с прекършени криле.
Броя зърна на броеница:
едно за мен, едно за теб,
но нямам взор за небесата
с невиждащите си очи,
прокудена от двата свята
съм аз. Къде си ти?
Къде си блеснал, ореоле?
Попътен вятър те отвя,
притискам кръста си съдбовен
сред наедрелите жита, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse