Къде си ти?
Душата ми е птица
с прекършени криле.
Броя зърна на броеница:
едно за мен, едно за теб,
но нямам взор за небесата
с невиждащите си очи,
прокудена от двата свята
съм аз. Къде си ти?
Къде си блеснал, ореоле?
Попътен вятър те отвя,
притискам кръста си съдбовен
сред наедрелите жита,
а всички ветрове и бури,
притихнали във тишината,
сърцето ми делят си помежду си,
в окото вледенява се сълзата,
аз нямам вече нищо свято,
ни взор лъчист, нито криле,
ала защо са ми, когато
не ми оставиха дори сърце.
с прекършени криле.
Броя зърна на броеница:
едно за мен, едно за теб,
но нямам взор за небесата
с невиждащите си очи,
прокудена от двата свята
съм аз. Къде си ти?
Къде си блеснал, ореоле?
Попътен вятър те отвя,
притискам кръста си съдбовен
сред наедрелите жита,
а всички ветрове и бури,
притихнали във тишината,
сърцето ми делят си помежду си,
в окото вледенява се сълзата,
аз нямам вече нищо свято,
ни взор лъчист, нито криле,
ала защо са ми, когато
не ми оставиха дори сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
