13 jun 2006, 20:48

Където ми е мястото

  Poesía
1.1K 0 4
Непрогледен мрак и адска черна дупка
пред мен разстилат страшната си власт,
а изчадие на злото ми крещи в лицето "Кучко!"
и отнема от гърдите ми и дъх, и глас.

Девет кръга. Като моите животи,
всички до един погубени напразно.
Пилях и радости, и болки, и любови.
Съсипвах всичко свято безпощадно.

"Виж надолу!" чувам до ухото си.
Поглеждам- надписан с мойто име кръст.
Събрали празни погледи върху ковчега ми,
фалшиви близки хвърлят ми по шепа пръст.

Кои са те? Дори не си ги спомням.
И техния живот ли съм разбила?
Какво ме караше разрухата да гоня?
Каква, за Бога, беше тази скверна сила?

А демонът, със свойте остри нокти
вкопчен във плътта ми, я разкъсва.
И двойно силна става тази недостойна болка,
когато срещна погледа му мръсен.

Плющи камшика. Някого наказват.
Неистово се смея, макар че идва моят ред.
Нещастници! Какво? Какво ще ми направите?
Душата ми успя отдавна да умре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...