tazi_koqto (Илица)
42 9
13.06.2006 г., 20:48 ч.

Където ми е мястото 

  Поезия
787 0 4
Непрогледен мрак и адска черна дупка
пред мен разстилат страшната си власт,
а изчадие на злото ми крещи в лицето "Кучко!"
и отнема от гърдите ми и дъх, и глас.

Девет кръга. Като моите животи,
всички до един погубени напразно.
Пилях и радости, и болки, и любови.
Съсипвах всичко свято безпощадно.

"Виж надолу!" чувам до ухото си.
Поглеждам- надписан с мойто име кръст.
Събрали празни погледи върху ковчега ми,
фалшиви близки хвърлят ми по шепа пръст.

Кои са те? Дори не си ги спомням.
И техния живот ли съм разбила?
Какво ме караше разрухата да гоня?
Каква, за Бога, беше тази скверна сила?

А демонът, със свойте остри нокти
вкопчен във плътта ми, я разкъсва.
И двойно силна става тази недостойна болка,
когато срещна погледа му мръсен.

Плющи камшика. Някого наказват.
Неистово се смея, макар че идва моят ред.
Нещастници! Какво? Какво ще ми направите?
Душата ми успя отдавна да умре.

© Илица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??