5 sept 2008, 21:30

Където не са...

  Poesía
606 0 2
 

Крепостта...

се превърна в затвор все по-тесен.

Чуждото...

спокойствие ми вдъхна и преобрази се в храм.

Познатото... с любов ме задуши,

рязко разтресе ме!...

Далечното... дари ме със сълза от всеки цвят...

...

 

И пак не знаех в кой сън живея?...

И пак не знаех кой блян бълнувам?...

 

Не знаех... Нищо!...

...

 

Два дома!...

И двата дават...

Две истини!...

И двете вземат...

...

И все отнемат...

...

Мислите...

...

Където не са...

...............................

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...