26 ago 2011, 8:34

Където няма "Аз" и "Знам" 

  Poesía » Otra
830 0 3

Да не заспивам до зори
ми се сполучва все по-често,
полянно да броя звезди
и да си спомням стари песни.

Да слушам как конете хрупат
уханни, дъхави треви
и как потръпват, едва чуто,
в нощта, свободни от мухи.

И да усещам дъх на есен,
и да усещам близостта
на гъбена чорба... И кестени.
И да се сливам с Вечността.

И да се питам шизофренно:
"Дали съм 'Аз' или 'Онова'
е нещото, дето в сърцето
тупти и спира ми дъха?"

Да се разливам на талази,
да губя себе си и там -
да преоткривам куп елмази -
където няма "Аз" и "Знам"...

И да споделям Тишината
и с някого да си мълча,
и сладострастно, но и свято -
да се докосваме с крила...

И тъй да срещам пак Зората
и да попивам пак с очи -
иззад баира, през гората -
възкръсналите ù лъчи...

© Кирил Ценев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??