Където няма "Аз" и "Знам"
Да не заспивам до зори
ми се сполучва все по-често,
полянно да броя звезди
и да си спомням стари песни.
Да слушам как конете хрупат
уханни, дъхави треви
и как потръпват, едва чуто,
в нощта, свободни от мухи.
И да усещам дъх на есен,
и да усещам близостта
на гъбена чорба... И кестени.
И да се сливам с Вечността.
И да се питам шизофренно:
"Дали съм 'Аз' или 'Онова'
е нещото, дето в сърцето
тупти и спира ми дъха?"
Да се разливам на талази,
да губя себе си и там -
да преоткривам куп елмази -
където няма "Аз" и "Знам"...
И да споделям Тишината
и с някого да си мълча,
и сладострастно, но и свято -
да се докосваме с крила...
И тъй да срещам пак Зората
и да попивам пак с очи -
иззад баира, през гората -
възкръсналите ù лъчи...
© Кирил Ценев All rights reserved.
много е стоплящо и приятно за четене 
