Където се целуват ветровете
На моето балконче - кръстопът,
където се пресичат ветровете:
въздишката от подбалканска гръд
с целувката южняшка от полето.
В тераската ми - само метър-два,
не се задържа стръкче цвете -
те пушат тук лулата на мира,
кръстосали крака на парапета.
Не мога, казвам, да ви приютя,
не мога да ви вържа със въжета,
(човек се ражда с алчността,
да притежава даже ветровете).
И оживява мигом бялото пране,
разсича въздуха с по два ръкава,
които се превръщат във криле,
а слънцето - в медал за храброст -
награда, че съм спирката по път,
където се целуват ветровете.
Преди тайфунено да се взривят,
на моето балконче цъфна цвете.
Юлия - 16.02.2014*
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
