ulianka
85 el resultado
На вятъра си хвърлих всички думи,
на птиците - трохите от познание.
Скъсах не един чифт гуменки,
вдигнах не едно и две въстания.
След всяко мечтата ми умираше, ...
  789 
По новините днес умират хора.
Отдавна водим третата световна.
Погребани по чехли в хола си,
умираме холестеролно.
Религията я продават в подлеза, ...
  737 
Къде ме пращате насам-натам?
В Канада, в Гърция или Испания?...
Не сте познали! Аз съм луд талант,
да оцелявам именно в България,
където всичките скали са връх ...
  872 
Пиши, народе, пиши за Дякона...
Февруари дойде в твойто робско съзнание.
Проблесна, че в лето господне, там някъде
един човек е надал вик за въстание.
Плачи, народе, плачи за Апостола, ...
  786 
На моето балконче - кръстопът,
където се пресичат ветровете:
въздишката от подбалканска гръд
с целувката южняшка от полето.
В тераската ми - само метър-два, ...
  838 
С безсмъртието ни дели ограда,
пръстта споява минало и бъдеще.
Сегашното ни време е наградата
за никога неизвървени пътища.
И корабът потегля много бавно ...
  760 
Завръщам се, завръщам се назад.
Навярно и на тебе се е случвало
да искаш да напуснеш този свят,
където си сред хора, а е скучно.
Завръщам се, завръщам се натам, ...
  980  19 
Животът е написан преди нас,
а ние натъкмяваме смъртта си.
Задръстваме дома със стар баласт,
а хвърляме баласт от паметта си.
Вървим един към друг, но с гръб ...
  1044 
Аз не вярвам във бог, атеист съм.
Нека някой на кръст ме разпъне,
но да бъде със минало чисто
и да няма в душата си тръни.
Да е с хората мил и добричък, ...
  778 
Днес расте наобратно тревата
и дъждът към небето вали.
В своя извор се връща реката.
Захарта във кафето соли.
И защо ли така се смаляват ...
  1196  10 
Помниш ли къщата, двора ни там,
дето растяха на воля надеждите.
Пееха слънчеви звуци от чан,
а ние скубехме на лятото веждите.
Виждаш ли вятъра? Играят деца, ...
  872  11 
Съседът ми отсреща е вдовец.
За другите е странникът на блока,
понеже пише стихове на свещ,
а няма пуканата пара за тока.
И слънцето му кима с "добър ден", ...
  1313  19 
"Мъже - разпенени коне, до болка втурнати натам...
До всеки връх непокорим обикновено стигат други"
Любомир Калудов
Животът днес расте, момчета,
в утробите на вашите любими. ...
  1644  12 
Моят дух е в една разнебитена шхуна,
а вълните насрещни - смъртта и живота.
Ах, море разлюляно! Моя стара муцуно!
Докога ли така на ръце ще ме носиш.
Устоях на тайфуни. И плаках, и псувах. ...
  1023  17 
Край лампата навърта се комар.
От щастие безмерно лудо цвили.
Замахвам със красив, широк шамар,
отскача той и се озъбва мило.
Танцува си негодникът проклет, ...
  988 
Мирише ми на болница и на умора.
Понякога на хапчето за сън...
Намига ми прозорецът отворен:
- Ела навън, ела навън...
Обсебва ме до бяло хаотичност, ...
  855 
Кога ще тръгна, ми e все едно...
Светът отмята всичко в броеница:
и мравката, и старото дърво,
и хора, неродени като птици.
След вчерашния ден боли, ...
  1023  23 
Бял сняг... Същински бял капан.
Смъртта в краката като пес лежи.
На цялата земя си страшно сам.
И сам си Бог. И дявол си си ти.
Сега кажи, кажи ми, накъде? ...
  1987 
Точно днес не е ден за умиране.
Има още пожари за палене;
ветрове, своя хит неизсвирили
и любов, със любов ненахранена.
Точно в ден на такова неверие, ...
  843 
Вдигни глава, аз искам да ти видя
усмивката, очите, радостта...
И всичко, може би, ще си отиде
след миг по своите места.
Светът от гордост ще се поизпъчи, ...
  947 
Аз вярвам в двама ви и още,
че след мен
ще има и единство, и разлъка.
Понякога един от вас ще е сломен
от някаква неразрешима мъка. ...
  4631 
Трудно време за летене, брат.
Някой на крилете тегли ножа!
А в безкрил и сринат свят
полетът е невъзможен...
Някой ти играе номер стар... ...
  768 
И аз реших (като един поет),
да пиша за звездите и луната.
Но без да искам, думата бюджет
ми се изплъзна от перото и устата.
Възпях онези братя по съдба, ...
  926  10 
"Земята на баща ми прокърви!
И не за чест, и не за мъжка слава...
Войните днес са само за пари.
Земята на баща ми се продава." - Ники Комедвенска
Не бих те дала никому за пет пари, ...
  1474  30 
В този свят е доказано - никой не мрè!
Ю. Терзийска
  885 
"Земя, като една човешка длан..."
Г. Джагаров
Оказва, че повече не трябва.
И длан-земя за нас е много.
Сто пъти я насичаха със брадва, ...
  769 
"Ослепената памет залостихме в къщите"
Николета Ганева
Мълчат площадите. И няма знамена.
Забравена е страшната им сила.
Запратихме дори и паметта, ...
  1295 
Този мъж не е за мен!
Разпилява ме и ме събира.
Боже! Мисли си, че е роден
вечер ризата ми да съдира.
Смята, че е участ зла ...
  1050 
Има време за обичане, любими -
тъкмо размразяват вън шосетата,
правят място в зимната градина
за такива като нас - бездомни псета.
А студът с камшици ни наказва ...
  920 
Може би отляво ще ме стегне
и ще виждам всичко в бяло.
А към мен ще се пресегне
най-проклетият и черен дявол.
И пожар ще задими на запад ...
  1089  13 
" Еретик не е този, който изгаря на кладата,
а този, който я подпалва "
Уилям Шекспир
Раят някой друг го заслужава.
Аз горя във земния си ад. ...
  1057  11 
Господ изпра небето, а лястовиците го проснаха по жиците и го защипаха с крачета. То продължи да се отцежда в легена на двора у Маринкини. Кап-кап, кап-кап...
Борко се протегна. По традиция първо изпъна предните лапи. Наедно с това гърбът му образува дъга, хлътнала надолу, а подире цялото му тяло по ...
  1235  14 
Не бързай, пътнико, не бързай!
Животът сам ще те прескочи,
а ти ще драпаш да го вържеш
и разпнеш в четири посоки.
Но някога, оголил вълчи кътник, ...
  1041  16 
Не ми вади душата, че една остана.
А имах като котешките - девет.
От всичките, до кръв издрани,
последната ли искаш да ми вземеш?
До вчера имах девет бели свещи ...
  952  11 
Те тъй си тръгват - уморени,
с парчетата от мелници разбити.
Прибират в шкафа лудите вселени
и навика без дом да скитат.
Но бяха в лудостта щастливи, ...
  985  10 
Вървях... И вървях...
Все на път оттогава.
Булеварди ми бяха пътеките.
И светица не бях,
и за дявол не ставам. ...
  976 
Да бях с криле! Но, боже мой, не съм.
Не съм орисана за орлов полет.
Не съм наречена да бъда гръм
и дъжд, за който от сърце се молят.
Да бях със плещи като на Атлас - ...
  858 
Бряг срещу бряг. Нямам мостове,
само река помежду им.
Нямам табели, ни помен от знак
със ярко изписани думи.
Влак подир влак, без коловози. ...
  772 
От времето на рая още знам,
че праведни морета не се раждат.
Грехът е първороден само там,
където сме умирали от жажда.
Където сме обичали насън, ...
  814 
Кой ми е крив, че не съм като другите?
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.
Сбирам разум с неразум. Време объркано, ...
  886 
Propuestas
: ??:??