Сред странджанските дебри,
в предвЕчерния здрач,
на стройна трепетлика
видях един кълвач.
- Кълвачо начумерен! -
така му казах аз -
Ценителката Мери
те чака във Бургас!
Пред нейния прозорец
расте едно дърво.
Красиво е, но тъжно
без тебе й е то!
Обича тя гальовно,
от утринния сън,
да я разбужда тихо
почукване отвън.
В бетонените джунгли,
поличба за добро
е, щом кълвач зачука
на някое дърво!...
Кълвачът ме послуша,
на север отлетя.
А дали е пристигнал -
това ще каже тя!
__
Във връзка с разказа на Ценителка "По повод малките неща в живота".
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados