Кълвач
Сред странджанските дебри,
в предвЕчерния здрач,
на стройна трепетлика
видях един кълвач.
- Кълвачо начумерен! -
така му казах аз -
Ценителката Мери
те чака във Бургас!
Пред нейния прозорец
расте едно дърво.
Красиво е, но тъжно
без тебе й е то!
Обича тя гальовно,
от утринния сън,
да я разбужда тихо
почукване отвън.
В бетонените джунгли,
поличба за добро
е, щом кълвач зачука
на някое дърво!...
Кълвачът ме послуша,
на север отлетя.
А дали е пристигнал -
това ще каже тя!
__
Във връзка с разказа на Ценителка "По повод малките неща в живота".
© Ангел Чортов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Никога не би ми минало през ума сравнението- бетонените джунгли... Пак ме научи на нещо, Ангар!
-
Много поздрави за стиха!
-
Поздрав и от мен!
Пия... за малките неща!!!
-
Поздрав, Дарче, от сърце! Пък като/ако ми се завърне птичето, ще го попитам няма ли някой роднина, дето да го командироваме при тебе.
-
"Поздравления и за двамата!" -
и за кълвача, и за дамата?!
Поздрави и за теб от мен, Дарче! -
Едва ли се е объркал, Мери!
Аз мисля че той правилно разбра:
а то и в Странджа беше във гора.
След два-три дена ще е във Бургас
и ще зачука на дървото срещу вас! -
Благодаря за ходатайството, Ангар!
Уви, къчвачът мой оказа се чергар -
макар на север да е отлетял,
пред моя офис той не се е спрял.
Дали беда го сполетя не зная,
дано това не е причината.
По-скоро май омръзна му града, та
може той да е завил към някоя гора.
Поздрав! -
Хубав стих по хубав разказ.
-
а те с амного важни! Поздрав!
-
Браво!!!
Как само те е вдъхновила Мери, браво!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
