Към ново утро
Отдавна е изпята нашата песен,
дори последната и трела отзвуча
и днес за двама пътят ни е тесен,
настъпи времето да продължа сама.
Настъпи времето да спра да се обръщам
и да поглеждам със тъга назад,
сълзи от болка, от обида да преглъщам
и да треперя от безсилие и яд.
Отдавна надалеч от теб блуждая
и безразличие в сърцето ми цари,
днес, гледайки те в очите, ще призная, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse