Към ново утро

Отдавна е изпята нашата песен,

дори последната и трела отзвуча

и днес за двама пътят ни е тесен,

настъпи времето да продължа сама.

Настъпи времето да спра да се обръщам

и да поглеждам със тъга назад,

сълзи от болка, от обида да преглъщам

и да треперя от безсилие и яд.

Отдавна надалеч от теб блуждая

и безразличие в сърцето ми цари,

днес, гледайки те в очите, ще призная,

че тъй наречената ти любов горчи.

Проумях, че животът е толкова кратък,

за да губя време в напразни мечти.

За мен има път, който води нататък -

към нова любов и към слънчеви дни.

И винаги има нова надежда,

в небето мрачно - искряща звезда,

която от тъмните нощи извежда

към утро, окъпано във светлина.