Към някои емигранти!

6 jun 2016, 17:37

Poesía

371 0 1

Те отлитат на Юг,
че гнездата им там са по-здрави,
че по-топли са чуждите,
по-големи пари...
И по-сигурно е...
и по-добре управляват,
че по-бързо зараствали раните
и по-малко боли...

Но дали е така?
Дали още сънуват гнездата си-
опустели и тъжни
с тежки сламки от безкрили сълзи?
Те забравят понякога,
че най-скъпото е приятелството
и че Истината и Вярата
не струват пари!

Че животът е кратък,
А НАЙ-ХУБАВО Е ТУК В БЪЛГАРИЯ!
Те все някога ще се завърнат,
но дали, но дали
/напечелили много/
няма да са пропуснали МАЛКОТО -
ОНОВА НАЙ-СКЪПОТО,
КОЕТО НЕ СТРУВА ПАРИ?!....

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vega666 (Младен Мисана)

2016-06-06T23:37:05+03:00

Чудесно и много мъдро стихотворение, Веселка. Поздравявам те! Казваш страхотни истини на краткото поле на листа, почти като в случая на Пиер дьо Ферма и неговата Велика теорема, формулирана в полето на книгата на Баше. За съжаление българинът е битов по същност и трудно ще се възползва от тези истини. Припомни ми и Анри Мишо, който в стихотворението си "Моят живот" финализира с думите на Лирическия: "Заради това малкото, което никога не даваш се стремя към безкрайността - заради това малкото, което Ти никога не даваш" /обръщението е към Живота/.