19 jul 2008, 11:39

Към себе си

  Poesía
958 0 3




 

КЪМ СЕБЕ СИ

 

                                                

                                                  Ти пак си тъжна, чучулиго.

                                                  Пак тъжно нотите редиш

                                                  и ти е трудно стихове да пишеш.

                                                  Ти пак си тъжна.

                                                            Защо тъжиш? Защо тъй рядко пееш?

                                                            До слънцето не можеш ти достигна...

                                                            Онази стара приказка разказва

                                                            как някаква такава чучулига,

                                                            издигала се на високо

                                                            и бързала към слънцето,

                                                            но паднала с опърлени крила.

                                                            Загинала от огнените ласки...

                                                  Не се издигай на високо, чучулиго!

                                                  Изчакай слънцето само при теб да слезе

                                                  и в ярко огнената му прегръдка ти запей!

                                                  Кажи, щастлива ли умираш?

                                                       

                                                  Ти пак си тъжна, чучулиго.

                                                  Ти пак си тъжна...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илзе Енчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тъжна е чучулигата понякога...
    но като я видя над полята с макове...
    сърцето ми се изпълва с волност...усмихни се и полети...!
    прегръщам те с обич и ти пожелавам полет...с обич, мила Илзичко.
  • Не тъгувай дълго-усмихни се!Поздрав!
  • Тъжен копнежен стих!!!Много красив при това!!!
    Поздрави и прегръдки!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...