КЪМ СЕБЕ СИ

                                                  Ти пак си тъжна, чучулиго.

                                                  Пак тъжно нотите редиш

                                                  и ти е трудно стихове да пишеш.

                                                  Ти пак си тъжна.

                                                            Защо тъжиш? Защо тъй рядко пееш?

                                                            До слънцето не можеш ти достигна...

                                                            Онази стара приказка разказва

                                                            как някаква такава чучулига,

                                                            издигала се на високо

                                                            и бързала към слънцето,

                                                            но паднала с опърлени крила.

                                                            Загинала от огнените ласки...

                                                  Не се издигай на високо, чучулиго!

                                                  Изчакай слънцето само при теб да слезе

                                                  и в ярко огнената му прегръдка ти запей!

                                                  Кажи, щастлива ли умираш?

                                                  Ти пак си тъжна, чучулиго.

                                                  Ти пак си тъжна...