16 oct 2008, 17:52

Към себе си

644 0 1

Когато чувстваш се на дъното,

загърната в безмълвна самота,

докосни с длан отраженията в тъмното,

създай си сам пламтяща светлина.

 

Когато си затворен в крехката си същност

и ограден си от безмилостни стени,

погледни в душата си - вратата незатръшната,

усмихни се на утрото, дори и да боли.

 

Когато безумно умираш от жажда,

и ледени езици сковават дъха,

протегни ръка за блян който преражда,

разпилей страст да разтвори греха.

 

Когато чувстваш се безпътен,

прозрачен, като рисунка на стъкло,

открадни си цвят от ураган безпътен,

обречи се на изпепеляваща любов.

 

Когато в теб кънти отново тишината,

и отново ражда се безсмисления страх,

вслушай се в нежния акорд на душата,

разбий илюзиите на пух и прах.

 

Когато си уплашен, че трябва да се бориш,

със собственото, неразделно "АЗ",

попитай сърцето и ако него обориш,

душата ще бъде под твоя власт!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Манджукова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...