Oct 16, 2008, 5:52 PM

Към себе си

648 0 1

Когато чувстваш се на дъното,

загърната в безмълвна самота,

докосни с длан отраженията в тъмното,

създай си сам пламтяща светлина.

 

Когато си затворен в крехката си същност

и ограден си от безмилостни стени,

погледни в душата си - вратата незатръшната,

усмихни се на утрото, дори и да боли.

 

Когато безумно умираш от жажда,

и ледени езици сковават дъха,

протегни ръка за блян който преражда,

разпилей страст да разтвори греха.

 

Когато чувстваш се безпътен,

прозрачен, като рисунка на стъкло,

открадни си цвят от ураган безпътен,

обречи се на изпепеляваща любов.

 

Когато в теб кънти отново тишината,

и отново ражда се безсмисления страх,

вслушай се в нежния акорд на душата,

разбий илюзиите на пух и прах.

 

Когато си уплашен, че трябва да се бориш,

със собственото, неразделно "АЗ",

попитай сърцето и ако него обориш,

душата ще бъде под твоя власт!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манджукова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...