21 ago 2006, 12:12

Към себе си

  Poesía
854 0 2
Присмехът в очите,
страстно пак гори.
Иронията облича думите жестоки в красиви дни.
Устни безразлични,
студено пак пламтят.
Блясъкът в очите,
прах от студ оказва се изведнъж.
Зимата умело завладява духът,
а сърцето ти смело жестоко сковава го студът.
Грехът самотен преследва те с нищета.
Любовта оставила те е в треска до смъртта.
Душа ранена иска една ръка,
ръка с надежда подадена от брега.
Мракът постепенно блъска те в пропастта,
пропастта на празнотата, срама и греха.
Отваряш си очите и сякаш сляп си бил,
да видиш планините, полята, Нил.
И как пълзиш,
в черната земя безпомощно пръсти впил .
Вярваш,че живял си и даже друг си бил и успял си…
Някой тъй злокобно те е заблудил!
Това си ти самият,
всичко построено – сам си разрушил!
Но все още не е ден последен…
Върни се преди да си продължил пътят, тъй далечен, прашен, незнаен и прогнил.
Грешките коварни ти си изгорил и сляп оставаш още за красотата, любовта и Нил…
Къде се губиш ти,
скитнико без име?
Какво си ти открил, изгубил и обичал?
Преди света си да си унищожил,
върни се и пак погледни за последен път вечния Нил.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добра идея!
    Поздрав!
  • Къде се губиш ти,
    скитнико без име?
    Какво си ти открил, изгубил и обичал?
    Преди света си да си унищожил,
    върни се и пак погледни за последен път вечния Нил.
    !
    поздрав*

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....